"От връх Пирин планина... Македония плаче..."

[Милен]

Тази тема бе стартирана на 15 Април 2004 г. ето така:

В прекрасните си спомени от Македония Коста Николов http://knigite.abv.bg/kn/kndetstvo.html, учител на безброй големи наши сънародници, между тях и Симеон Радев припомня песента на Трайко Китанчев за плачещата Македония:

От връх Пирин планина
отчаян глас се чува.
Македония плаче,
 
"Проклета и триклета
да бидеш ти, Европо –
блуднице Вавилонска.

Французи, Англичани,
Италианци и Немци,
сакат да сме под робство..."

И родом съм славянска
земя со злато пълна,
затуй завиждат сите.

Към вази, мили братя,
вий българи свободни,
ръцете си простирам
и на помощ ви викам
и на помощ ви чакам!

С тази песен отварям отново темата за Македония, защото страданието и тъгата от столетия, та до днес са неотделими от съдбата на измъчената земя.

Архивираната стара тема се намира тук:
http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,5.0.html

[cveta]

Пускам тук този текст в отговор на публикация  в сектора "Идиотщини" - арогантно  интервю на Божидар Димитров, което  остана без никакъв коментар. Бих искала Виктор Канзуров да узнае, че  форумът Де зората не се връзва на приказките  на Б. Д. и продължава да му вярва и да го подкрепя. Ако не е удобно този текст да стои тук,  може би Петър Добрев ще  го приеме в своя  блог , но аз не мога да влизам там за съжаление.


Цвета Трифонова    

Македонски етюди – 2 1 Виктор и продължението  на битката

Скопие,  ноември 2007  г.
Виктор Канзуров се появява накрая  като благословение – образ, слязъл от старинна икона. Расова издънка  на класическа македонска хубост. Фигура  източена , слабичка , стройна. Съвършен овал на одухотвоеното  бледо лице, черни коси и големи, открити очи,  светещи с младенческа чистота. Високо чело, излъчващо ум и вродена интелигентност, сияйна усмивка. Щом младежът се усмихне,  стаята се  озарява с добротворство, младост и красота. Би могъл да е ренесансов модел , но по -вероятно е далечна издънка от Климентовата просветителска  школа, посеяла  семената на духовността по тези места .Щом  потекат мислите му, разбираш, че той е връзката между времената -  еманация на духа, патинирана с екстрактите на старината, пробила си път през  вековете, защото е заредена с предназначения.  Модерен млад човек, който излъчва непримиримост с неправдата, зряла мисловност и действена енергия.
Познаваме Виктор Канзуров от статиите му във форума „Де зората” и от блога „За българските работи” на Петър Добрев. Милен Радев  го откри като оригинален и задълбочен автор и като наш духовен събрат, а П. Добрев публикува  силни негови  интервюта  и няколко коментари , засягащи  процесите в македоно- българските отношения и  проблемите  на българите в  Македония.  Статиите му са   впечатляващи  със своята  смелост и прямота, но силната им  страна е  интелигентния   политологически  анализ и  точните  оценки за текущите събития. Собствен блог няма, защото няма компютър, препятствие пред журналистическата му дейност и пред контактите със съмишленици. Виктор е с философско образование, учил е тази специалност в Скопския университет, но не бил доволен от нивото на обучението там – прекалена схоластика, идеологеми и остарели марксистки  методики. Казва, че се самообразова, но иска да завърши университетския курс - някъде другаде може би?- опитвам се да  подсказвам аз. Но той е без работа, няма място за  младия публицист  в македонските медии, защото е българин и защото има  мъжеството да отстоява своя граждански избор и национална идентичност . Разчита на семейството  си и  помага в  бизнеса  на сестра си.
Времето тече неусетно докато сега си говорим  за същите болезнени проблеми на хората, които се чувстват българи тук. Виктор  говори на македонско наречие, чист диалектен език  и казва , че не може вече да понася сърбизирания, измислен и изкривен македонски  литературен език. От своя гледна точка  разказва  за  патилата  и  дискриминацията на българите, за заплахите лично към  него , когато се движи сам из скопските улици.Случва му се да го заобикалят по десетина, настървени за бой  сърбомакедонисти , ако им даде и най-малък повод за разправа. На този фон става дума отново за незаинтересоваността и бездействието на българските  бюрократи в Скопие. Стигаме  единодушно до извода, че е налице нов дубъл на антибългаризма по коминтерновско- димитровския  тертип. И че отново за  македонските българи е  период на борба за елементарните им човешки права, но това всъщност си е перманентната им съдба  още от сръбско и титовско време.С  искрено огорчение  ми казва в очите:„ Май няма да сме вече братя, а братовчеди”.
Това заключение  ме  изпълва със  срам и болка. Ако сме изгубили земите, трябва ли да изгубим и душите на тези  морално чисти и смели хора? Би трябвало да сме им признателни, че са удържали  българската си  самоличност, да им протягаме ръка  за подкрепа, да милеем за тях всекичасно, за да не излъжем надеждите, които още таят спрямо общата ни родина. Как да кажа на Виктор, че такива хора като бай Пандо и като него в България  вече няма, ако има някои, те са навънка. Лично аз разчитам на македонците, на техния непокорен дух и  на бунтовната им  природа -  да ни  измият очите, ако  не дай Боже , изпаднем пак в геополитически зор. За къде сме без вас - казвам му – вие тук сте генофонд на българщината, ако тя изчезне в протородината. Били сме  братя  в страшни изпитания – робство, въстания, три  войни, а сега те се чувстват изоставени и предадени. И аз съм  сред безхаберниците, виновни  за тази разбита родствена връзка.
Ето,  той стои  тук без работа и  без средства за живеене,  не може да зареже близките си и родината просто  ей така и сам да се спасява.За разлика от младите българи, които си  оставиха страната да стане плячка  в ръцете на мутри и мафиоти и забягнаха да устройват себе си по чужбина. Но е критичен и към своите –  определя ги меко като „ непродуктивни” , а всъщност визира  тяхната затвореност, индивидуализъм  и бездействие –„ четат, мислят и знаят, но чакат някой друг да свърши работата . Не се организират”- коси се младежът. А-а, това са ни общи характеристики, и у нас е така, всеки сам се спасява  – с това мога да го успокоя.
През цялото време  гледах как стоят един до друг  с Пандо Ефтимов и старият поборник нито веднъж не прекъсна младия .Остави да се наговорим и само преценяваше  приказките , които се изричаха.Още тогава се появи у мен визията за свързаност и продължение между тях– заедно те въплъщаваха една и съща кауза, една отколешна  традиция,  имаха еднаква   бъдна цел. Времената си подаваха  ръце  чрез тях , за да се  продължи делото на  дедите им, храбрите македонски комити, което им е присърце. Старият- улегнал, изранен от тежестта на годините, младият – самата пламенност, с бликаща енергия и огрян от светла надежда. Дори без да искам се обърнах към бай Пандо и му казах – той ще поеме щафетата. Може и да съм го засегнала – стожерът нямаше намерение да клюмва,  нито да се предава. Но аз видях новият лидер , политикът от 21  век - не само със сила на  духа , но и с висока образованост, с  ерудитски  представи  за европейската политика.С изявено национално самосъзнание, но и с чужди езици и  европейска културност. Освен това умее да убеждава със слово, има ясен ум и  публицистична дарба  и съм сигурна, че той е бъдещият водител  на българската общност в Скопие /2/ .
На прощаване се разделяме  с вяра,  че скоро ще се видим пак. Нищо не виждам  по обратния път, не усещам часовете  път в тъмнината.Впечатления, мисъл и потрес ми бушуват в главата   от Скопие до София. Не мога да  откъсна от мисълта  си тези хора, образи и  думи ме терзаят оттогава и досега .Чувствам се виновна  за досегашното си нехайство и безхаберие, моето и на държавата, в която живея. Те  жадуват  за малко внимание и братска  подкрепа, искат поне български книги, вестници  и филми. А ние си живуркаме  като бездушни амеби и  като самодоволни еснафи ходим на екскурзии в това свято и нещастно място./3/  Знам, че ние не заслужаваме стоицизма и страданията им, всичките им благородни  усилия да опазят коренното и българското в стародавната си родина. Заклевам се/4/   отсега нататък да правя каквото мога, та дано останем братя, а не отчуждени  братовчеди. Мисля  да не се притеснявам и да надмогна неудобствата  -  да помоля и други да сторят същото. Ако се бием в гърдите, че сме добри  българи, то тази добра кауза  би трябвало да ни  е присърце,  нещо реално да има налице, а не само  празни  приказки.
         **********
P.S. . 2010  г.  Три години след срещата в Скопие  Виктор Канзуров   все още е без  работа и след толкова години чакане още не е  получил  българско гражданство. Видях го веднъж  през тези години  – измъчен и отчаян  от мизерията,  лошо облечен, с прокъсани стари обувки и тънки дрешки през зимата.Все още няма компютър.  Но ми сбъдна предчувствиeтo – превърна се във  всепризнат лидер на българите в Македония. Заедно с Драги Каров от Велес е организатор на честването и поставянето на паметниците   на Тодор Александров и Ванче Михайлов , споделя и репресиите от македонската полиция по този повод. Инициатор и  един от основателите  на Македонско движение „Преображение” през октомври 2009 г., което  издаде  първи брой на своя вестник „Преображение” и даде пресконференция  в София прес през февруари т. г. Зас съжаление  имаше предварителна информация, но почти никаква  за  самото  събитие във Велес  на 28 февруари –  откриването  на паметника на Ванче Михайлов и проектираната  кръгла маса по случай  българския национален празник  3 март. Който е бил там, не си направи труда да  осведоми  тукашната  публика за  вълненията на македонските ни събратя в паметния ден.
Виж, злобните клевети  и отмъстителни плюнки на недоразумението Б. Димитров веднага бяха  широко разпространени. Предполагам, че не е бил поканен на събитието и като не е могъл да се окичи с  лаврите  и позите на герой, а напротив, бил е критикуван там, е изпаднал в необуздан бяс. Излиза, че македонските българи и водители му отказват доверието и уважението си , те не са принудени  да търпят овчедушно  и да му помпат самочувствието, а  по македонски не си поплюват много пред никакви лъжепатриоти, за разлика от нас. .  
Школуваният шпионин и манипулатор, крал ватикански  и  хилендарски  ръкописи,  им отвръща като сипе невъздържани  клевети и инсинуации, за да омаловажи тяхното значение, статуквото  и авторитета им  сред българската общност там и тук . Трикратно хвърля  ядовити инсинуации, че  журналистът Канзуров е „ паспортна мафия” , че е  посредник,  продавал български паспорти за петцифрени суми,  че не работел, а живеел.Според  зловещата му логика  Виктор би трябвало  отдавна  да е умрял.  Не смее да  намеси  обаче  автентичният, як  и достолепен българин Драги Каров, който е съмишленик  на Канзуров и се опълчи  сам на македонската държава,  камо ли да  се стресне от приказките на  дърдоркото. Щото ще му се смеят и кучетата. Запенен от злост, прехвърля топката  от болната глава на здравата – току-що се доказа кой е „ паспортна мафия” – корумпираните  български високопоставени бюрократи, директори и секретари на агенции и МВР офицери. Даже  двама – трима от тях бяха арестувани. Ако Канзуров е имал общо с  паспортната мафия, то  сигурно е в това, че не е могъл да плати  петцифрената сума – иначе досега щеше да  си е купил  български паспорт. Склонна съм да мисля, че  казионният патриотар хвърля огън  и жупел  по „паспортната мафия” и посредниците , разположени на ключови местенца от неговата мафиотска  партия , за да заеме техните територии. Това, че се хвърля на бой с журналиста Канзуров, а не с посредниците и мафиотите от българското посолство в Скопие  и тукашните служби е добре отработена, заблуждаваща акция, прах в очите на лековерните. Престъпни не са  конкретни лица, а  създателите на системата, която е  отворила  ниши и вратички  за мошениците и изнудвачите над обикновените хора. Кречеталото-министър  би следвало към тях да насочи гнева  и енергията си, а не да си отмъщава като созополска  баба-клюкарка и да развява  войнствено байряк  срещу  вятъра. .  


 1.  Този текст е втората част от  трите в пътеписа  „ Македонски етюди”, написани в края на 2007 г.   Две бяха  публикувани  в началото на 200 8 г. във в.  Детонация.   Поради големия обем  на текста  тази  част  остана  непечатана. Пускам я сега в интернет пространството, провокирана от  интервю на Божидар Димитров от 1 март  във .fokus - news . net  
 2. Не ме  разочарова в това отношение - годините  го потвърдиха – сега В. Канзуров е един от изявените организатори  на българите в Македония
 3.   Трагедията  с  корабчето „Илинден” на Охридското езеро   за мен не  е просто  случаен инцидент .  Всяко голямо бедствие  крие  метафизични означения , отвъдни  знаци  и духовни послания , които отказваме да прочетем. СЯкаш това свещено езеро, „чисто като сълзите на  македонските майки”, според македонеца  Данаил Крапчев,  отказва да ни  понася  само като  развеселена ,  безпаметна, натоварена с  пазарски  торби,  туристическа тълпа. МОже би иска от нас, българите,   жертви и покаяние, заради  забравените и поруганите  завети на Самуиловите  слепци,   заради костите на хилядите български войници,  зарязани в долината Пелистер и завоя на ЧЕрна , заради кръвта на  македонските комити, която сме  предали, изхвърлили   и забравили. Вж. "Две светини в едно" , за костите на Гоце Делчев и Мара Бунева - публикувано във ПРО /  АНТИ 2008 г.  
  4. Нищо не направих  оттогава досега. Пепел ми на езика.  Тези горди българи не приемат  дребни подаяния, а не съм аз , със своите 66 години,  организаторът , който да  вдъхнови и  стъкми  граждански  фонд  или  фондация за патриотични  цели. Прав  е Канзуров като казва, че ни бива само в големите приказки


  

[Smaragda]

 Поздравления, Цвета, за силния текст!
 Хора като теб имат боговдъхновено перо - дарбата им е дадена, за да отстояват правдата пред мерзавци и родоотстъпници какъвто е Божидар Димитров.

[cveta]

http://logr.org/bnspz/?p=560
 Тук  на  ЕДНА ПАЗАРДЖИШКА СТРАНИЦА , открих  подробен репортаж  за събитието във Велес. Боже,  кажете ми как се прави линк

[Anamary]

Арогантното интервю на БДимитров чакаше нечие силно перо, което да защити правдата и да заклейми тази жалка медийна карикатура, натрапена ни за министър на културата (какъв срам за съвремието ни!). "Македонските етюди" на Цвета винаги са предизвиквали моето възхищение и вълнение от живото и дълбоко преживяно описание. Припомнянето е много уместно, то напълно приляга като отговор срещу гнусните лъжи на самозабравилия се Бойков фаворит.

[Anamary]

...Пръв думата взе журналиста от Скопие – Виктор Канзуров, който направи на пух и прах твърденията на различни македонистки историци и политици, които по стар сърбомански маниер отправяха абсурдни обвинения по адрес на Иван Михайлов в дните преди проявата. Най-важният акцент от речта на Канзуров беше, че е крайно време да се спре с използването на македонската кауза за лични облаги, с което ясно беше визиран Красимир Каракачанов и  ВМРО-БНД. Друго важно нещо е да се спре с популизма по отношение на Македония, нейните граждани и власти, който от години лица като Каракачанов и Божидар Димитров разпалват. Специално по отношение на “министъра без портфейл” Канзуров каза, че подобни “фурнаджийски лопати” нямат място, в което и да е министерство, защото отдавна са доказали, че работят за всичко друго, но не и за Българските интереси. Журналистът сподели още, че се надява да е дошло времето за реални проекти между Българи от двете страни на границата, които да премахнат и последната невидима граница между братята в двете държави. По време на откриването Драги Каров, Виктор Канзуров и представителите македонското сдружение в София „Преображение” се разграничиха от ВМРО на Красимир Каракачанов и от министъра без портфейл Божидар Димитров. От страна на македонските българи беше заявено, че Каракачанов и Димитров не помагат, а пречат на отношенията между България и Македония....

[Стоян Чонев]

Сега си спомнете "случая" Канзуров и какво ще последва след като се противопостави на нашите "патриоти".
Доброто е, че ги застигаме и пъклените им планове са само на няколко крачки от действията ни и скоро няма да имат време да изплитат капани.

[Rhino]

Поздравления, Цвета, за силния текст!
 Хора като теб имат боговдъхновено перо - дарбата им е дадена, за да отстояват правдата пред мерзавци и родоотстъпници какъвто е Божидар Димитров.

Много ярко и точно описание.

Поздравления, Цвета!

[Anamary]

На този линк може да се гледа видеорепортаж от събитието във Велес:
http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=37&egId=13&eventId=58113

[Anamary]

В. Канзуров: Б. Димитров ще отговаря на съд за клеветите към мен

‒ Не мога да упражнявам професията свободно и спокойно в Македония, но сега се уверявам, че не мога да я упражнявам и в България. В поръчково интервю за една българска агенция бях обвинен от министър Божидар Димитров, че съм "професионален българин", "част от т.нар. паспортна мафия", "посредник (събирал и подавал молбите на хората, които желаят българско гражданство), който никога в живота си не е работил нищо и очевидно от това се е прехранвал". След като клеветническите думи на Божидар Димитров бяха подети от няколко други български медии, нито една от тях до ден днешен не ми е дала възможност да опровергая Божовите научно‒фантастични приказки.

Четете =>тук

[Anamary]

Миладиновци - "Бѫлгарски Народни Пѣсни"

<a href="http://www.youtube.com/v/whFhglNuDK0&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/whFhglNuDK0&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;</a>

Миладиновци - "Бѫлгарски Народни Пѣсни"
http://vistinata.blogspot.com/

Во 1861 година во Загреб, браќата Миладиновци од Струга, го издаваат зборникот на народни песни "Бѫлгарски Народни Пѣсни" (Б'лгарски народни песни). Во почетокот на книгата упатуваат благодарност за објавувањето на "Б'лгарските песни", собрани од најјужните "Славјани Б'лгари".

Тоа коешто е интересно за нас е дека во песните собирани на територијата на Македонија народот никаде не пеел за Македонци, а пеел за Бугари, и тоа во песни собирани во Прилепско, Охридско, Струшко, Костурско итн.

На страница 448 (песна 474) се пее за Бугарските моми со црвени образи како охридско јаболко:

Мошне ми се мили бугарските моми,
Везден ми жниает на жесконо снце,
От утро до вечер на ноѕе ми стоат;
Полоѕи кревает; снопови ми врзват,
Ставици ми прает, како славеј пеат,
Како ластоици тнко зборувает.
Ајде пак навечер дома се враштает,
Како еребици ситно ми брзает,
Бели ми се бели, како бела книга,
С црвени образи, охритско јаболко.

Целиот текст ќе го најдете на http://vistinata.blogspot.com/
Таму можете да ги симнете и oригиналното фoтoтипнo издaниe на Зборникот oд 1861 год., кaкo и cкoпcкoтo издaниe oд 1962 година.

[Милен]

Много хубав блог си открила, Anamary, браво!

[Nick]

Правата върху детето на Спаска Митрова присъдени на бащата

[Anamary]

I nie sme deca na Makedonija

<a href="http://www.youtube.com/v/w7GN9vZatJE&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;" target="_blank">http://www.youtube.com/v/w7GN9vZatJE&amp;hl=en_US&amp;fs=1&amp;</a>

[Милен]

От сродния ни като дух и общо разбиране форум "Бугарски Културен Клуб":

disidente написа там:

Одг: На денешен ден
Одговор #151 пратена : Денес во 12:01:43 »   

Сто и една година од смртта на Шапкарев

На денешен ден почина во 1909. година македонскиот преродбеник и еден од најзначајните собирачи, публикатори и афирматори на македонски народни умотворби и еден од првите македонски учебникари, Кузман Шапкарев.

Роден е во Охрид на 1.февруари 1834. година а умрел на 18.март 1909. година во Софија каде е и погребан.

http://inpress.com.mk/?ItemID=C72722DE204E9C479E886EA75D20692E

И
НЕ ЗНАМ ДАЛИ ДА ПЛАЧАМ ИЛИ ДА СЕ СМЕЯМ !
НА ГЛУПОСТА МАКЕДОНОИДНА И НЕМА КРАЙ !      
   
От тук: http://bkks.org/forum/index.php/topic,430.msg12024.html#msg12024