Ерзац демокрацията българска

[chara]

    Ерзаца, фалшификата, ментето и … оригинала. Те съществуват в нашата реалност едновременно и са част от живота ни. Понякога са необходими мигове, за да ги разпознаем. Понякога и години не стигат, за да разберем и осъзнаем, че онова – приеманото за автентично, всъщност е било нещо друго. Но живеейки с ерзаца, ние не спираме да се взираме, да търсим и да мечтаем за оригинала. Един ден, рано или късно, решаваме, че компромисът не си заслужава усилията и единствено оригинала е достоен за нашия порив.
    След сгромолясването на тоталитарно налаганата утопия и абдикацията на комунистическия режим у нас, демокрацията безспорно победи идеологически. На ниво идея, тя бе дори, в известен смисъл, митологизирана. Утвърждаването на тази победа и реализирането и в политиките, институциите, партиите, политиците, както и гарантирането и обаче, до днес, е по-скоро повърхностно, все още турболентно и нетрайно.
    Къде е причината?
    
    Част от моите отговори, ето тук:
    http://chara.blog.bg/politika/2010/03/11/erzac-demokraciiata-bylgarska.508849

    Вашите, сигурна съм, ще бъдат по-интересни!

[Михаил Новак]

http://ceacbg.com/hot-news/1-latest-news/1022-litzeto-na-hristos.html

[Fanna]

                 

                     

От месец в Берлин върлуват конференции. Най-вече на тема "20 години от..." Всички знаем, да не повтарям и аз. Чудото се случи и още топли душите. Въпреки всичко!

Изпитвайки почти страстно любопитство, зарязвайки най-важни лични екзистенциални и професионални занимания, се отдадох на посещение на някои от тези доста качествени събития, които се организират на изключително приятни места. Ето, вчера и днес се състоя една причудлива конференция във вила на брега на Ванзее, на малкото (полу)островче Шваненвердер. Евангелската черква е преобразувала в образователен център великолепна стара вила. Наоколо е пълна тишина, огромни дървета, градини и красиви, скъпи постройки, а на 6-7 минути с кола човек попада пак в трафика на градския аутобан.

Темата беше "Всемогъщата тайна полиция: една останка от миналото?"()

Публиката беше малко чудновата смесица от журналисти, политици, наблюдатели като мене, няколко извадени вече от строя германски "разузнавачи" от висок ранг и техни колеги от Източна Европа. Равносметката, която се получи, не може да се нарече еднозначна. Аз мога съвсем грубо да определя чутото и видяното, защото имаше и много нонвербални сигнали, в три категории. Към първата причислявам проф Гайгер, бивш шеф на Разузнаването на Зап. Германия и първи директор към управлението на Щази Архива на ГДР, проф. Кригер, журналиста Ерик Гюер, редактор в Ноен Цюрихер Цайтунг. Втората категория според моя усет се оформи от един чех, един унгарец, поляк и българския представител от "трансформираните" спецслужби ген.з. Борис Аспарухов, в България познат като Бриго. Третата група оформиха тримата излезли отдавна в пенсия "разузнавачи", които модерираха успешно дискусията.

Според това което чух и видях, си тръгнах сравнително доволна. Тук има вече ясни и прецизни познания за работата на службите за държавна (партийна) сигурност. Изнесоха се много точни данни за прегрупирането на КГБ-ФСБ-ГРУ и т.н. и т.н., както и връзката Кремъл-олигарси- спецслужби. Това беше от немска страна.

Изказванията на източноевропейския спецкадър бяха сами по себе си успешна еквилибристика с ония детайли от ченгесарското героично минало, които не са за пред хората (на Запада). Например какво обясни Бриго-Борис Аспарухов, който ограничи изказването си само около разузнаването. Скицирайки събитията от преди 65 години, ги определи като кървава революционна ситуация, в която участвали и голям брой необразовани, но силно, подчерта многократно, "силно мотивирани хора". После каза, че всички, които са били против комунизма, са били избити в лагерите. Не се впусна да дава излишни обяснения за различните отдели на щита и меча на партията. Промяната според него е последствие от сблъсъка на генерациите в службите още през 70-те. Обясни, че тайните служби имат "секрети" и затова хората се страхуват, защото имало мистификация, заради "секретите"! Не назовавайки почти никакви конкретни числа и наблягайки на "много хора сами напуснаха службите", по липса на перспектива и т.н., увери присъстващите, че ето, ДАНС е обединила сега всички отдели, подслонила добре подготвените специалисти и младите колеги.
 
Застанала пред "извора", изпитах силно желание да попитам. Питането ми беше за мнението на господина относно  Бг службите и КГБ-ФСБ, като се позовах на руските думи в Брюксел за гръцкия кон и на документа, публикуван от Комдос, в който се дава обет на Москва, за верност и пр., и се гарантира, че мимикрията ще е само за парлама, да баламосат Европа. Е, не така точно! Цитирах по памет. Попитах още и за това дали "службите" са правили опит за осъзнаване, преосмисляне или покаяние, за извършения терор върху народа, поне за първите 30 000? Третата част от въпроса се отнасяше към унищожените 40-50% Архиви.

Мисля, че въпросите не бяха нови за господина, по-вероятно той не очакваше да му се наложи пред тази аудитория да трябва да говори по тези теми. Ето по памет неговият отговор.
Конкретен отговор за връзките между службите в България и Русия той не даде. Обясни, че съдбата на България е била предварително решена от 4-те велики сили и ние трябва да приемем това като историческа даденост. Със заплашителен и леко повишен тон предупреди, че Русия е империя, с която трябва да се съобразяваме. За покаянието също не обели зъб. Вината, ако имало такава, тя била лична и трябвало да се търси лична отговорност. Интересно беше, че той каза: "-имаше съпротива от 1944 до 1952 година"! Не уточни нищо повече. След това имало лагери и нещата се успокоили. След това нямало вече опозиция...

Чак като се прибрах, прочетох в Интернет, че човекът се спряга в момента за кандидат-президент и възможен ляв партиен вожд. ц-ц-ц-ц, какви работи се случват.....хей дА му се не види! Тя сега ква стана!

[Anamary]

След едно дълго отсъствие от форума (по уважителни причини  ) Фанна се появи с този хубав репортаж, за да ни въведе в тема, която в Берлин изглежда набира скорост. Останах и аз доволна от това, че от немска страна се изнасят "точни данни за прегрупирането на КГБ-ФСБ-ГРУ и т.н. и т.н., както и връзката Кремъл-олигарси- спецслужби." Би следвало ехото да прокънти и у нас като европейска страна. Но понататъшният разказ говори ясно докъде сме я докарали...
Поздравявам Фанна,  защитила е честта на България! Искам да попитам - каква беше реакцията на аудиторията след отговорите на Бриго Аспарухов?

[Goussev]

"...различните отдели на щита и меча на партията. Промяната според него е последствие от сблъсъка на генерациите в службите още през 70-те."

Всъщност, истината е друга:

"Ня­кои твър­дят, че още пре­ди пет­на­де­сет го­ди­ни е раз­ра­бо­тен план-прог­но­за за пре­мах­ва­не­то на То­дор Жив­ков, глав­на­та ро­ля в кой­то се из­пъл­ня­вала от ре­фор­ма­то­ра Пе­тър Мла­де­нов. Ако ко­ле­ги­те са тър­се­ли сен­за­ция, „нап­ра­ви­ли“ са я. Ако са се опит­ва­ли да из­в­ле­кат и пре­дос­та­вят по­ли­ти­чес­ки ди­ви­ден­ти за ед­на ре­фор­ми­ра­ща се пар­тия със съз­на­ни­е­то, че це­ло­куп­ни­ят бъл­гар­с­ки на­род че­те са­мо в-к „Ди­а­лог“ и ня­ма как да раз­бе­ре, че ни­кой не е пра­вел ни­ка­къв за­го­вор сре­щу Т. Жив­ков през 1977 г. – не се по­лу­чи!

– Г-н Ян­ков, как­во Ви да­ва ос­но­ва­ние да твър­ди­те, че сре­щу Жив­ков пре­ди 15 го­ди­ни (1975 г.) е под­гот­вен за­го­вор?

– За­го­во­рът сре­щу Жив­ков е фал­ши­фи­ка­ция на жур­на­лис­ти­ка­та. При­пи­са­ни­ят ми из­раз, че още пре­ди пет­на­де­сет го­ди­ни се е раз­ра­бот­вал план-прог­но­за за сва­ля­не­то на Жив­ков, не е мой. То­ва е нап­ра­ве­но с цел П. Мла­де­нов да бъ­де пред­с­та­вен ка­то ре­фор­ма­тор и за­го­вор­ник сре­щу Жив­ков, ко­е­то не е вяр­но.

– Как­ва е да­леч­на­та стра­те­гия на план-прог­но­за­та „Стра­на­та Х след мо­мен­та t“?

– През 1977 г. в Ев­ро­па се раз­ви­ха но­ви про­це­си, то­ва е вре­ме­то на Хар­та-77. Рус­на­ци­те още то­га­ва са зна­е­ли, че ра­но или къс­но те­зи про­це­си ще се раз­рас­нат и в Им­пе­ри­я­та. Пред­вид на то­ва съ­вет­с­ки­те тай­ни служ­би са раз­ра­бо­ти­ли ед­на гъв­ка­ва стра­те­гия на ре­а­ги­ра­не в Бъл­га­рия, за да мо­же да пре­це­нят бър­зо как­во да се пра­ви в Мос­к­ва по то­зи по­вод. Въз­ник­на­ла е иде­я­та да се раз­ра­бо­ти об­ща стра­те­гия за адап­тив­но ре­а­ги­ра­не за всич­ки стра­ни.

– Вие как вля­зох­те в „го­ля­ма­та иг­ра“?

– През 1976 г. на­пи­сах ди­сер­та­ция по по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не и кни­га на та­зи те­ма. Яв­но са сче­ли, че мо­га да им бъ­да по­ле­зен. След ка­то ми спря­ха кни­га­та и ди­сер­та­ци­я­та, ме по­ка­ни­ха уж не­що да ме из­диг­нат. Тук ис­кам да се спра на па­ра­лел­на­та стра­те­гия на вер­бу­ва­не, ко­я­то бе­ше пре­мъл­ча­на от жур­на­лис­т­ка­та от в-к „Ди­а­лог“. Тя не е не­що осо­бе­но, но най-точ­но ха­рак­те­ри­зи­ра ме­то­да им на дейс­т­вие.

В с. Кли­су­ри­ца, къ­де­то съм ро­ден, има­ме три де­ка­ра зе­мя. През 1975 г. дой­до­ха с трак­то­ри, раз­ру­ши­ха ог­ра­да­та и ка­за­ха, че зе­мя­та ста­ва на ТКЗС, а ние тряб­ва да пла­ща­ме на­ем за то­ва, че има­ме къ­ща на то­ва мяс­то. До­ри де­ло за­ве­до­ха, но съ­ди­и­те в Ми­хай­лов­г­рад се въз­му­ти­ха и го спря­ха. То­ва е: в ед­на­та ръ­ка с кам­ши­ка и би­ят, а в дру­га­та – мор­ков­че­то или за­хар­че­то и те под­мам­ват да вле­зеш в ка­па­на. От­не­ха на ба­ща ми во­ен­но­и­н­ва­лид­на­та пен­сия, на май­ка ми обър­ка­ха пен­си­я­та, зап­ле­то­ха сре­щу же­на ми ин­т­ри­ги. И ми по­ка­за­ха за­хар­че­то, ко­е­то во­де­ше към ка­би­не­та на П. Мла­де­нов.

То­га­ва той се ръ­ко­во­де­ше от Ев­ге­ни Алек­сан­д­ров, за­щи­тил ди­сер­та­ция по во­ен­ни на­у­ки в СССР (по-къс­но пре­це­ни­ха, че е мно­го оче­вид­но и го „прек­ръс­ти­ха“ от „кан­ди­дат на во­ен­ни­те на­у­ки“ в „кандидат на историческите науки“). Съ­щи­ят чо­век пос­ле бе­ше на­чал­ник на ка­би­не­та на пре­зи­ден­та Мла­де­нов.

По­ка­ни­ха ме да учас­т­вам в сим­по­зи­ум, на кой­то ще се ра­­зиск­ват проб­ле­ми­те на прог­но­зи­ра­не­то. Аз ни­ко­га не съм се за­ни­ма­вал с апо­ло­ге­ти­ка, а с чис­та­та на­у­ка. Из­ля­зох с един док­лад по тех­но­ло­ги­я­та на прог­но­зи­ра­не­то. Яв­но го ха­ре­са­ха и Ев­ге­ни Алек­сан­д­ров ме по­ка­ни, по­ка­за ми ед­на бро­шур­ка с раз­ме­ри на сгъ­нат на две лист. От­го­ре пи­ше­ше „Стро­го сек­рет­но“, шест ну­ли и ня­как­ви циф­ри. Обяс­ни­ха ми, че шест­те ну­ли оз­на­ча­ва­ли най-ви­со­ка сте­пен на сек­рет­ност. Там пи­ше­ше „План-прог­но­за за стра­на­та Х след мо­мен­та t“. Ис­ка­ха ми мне­ни­е­то. „Но тук пи­ше „Стро­го сек­рет­но“, аз не мо­га да се за­ни­ма­вам с то­ва!“ – каз­вам. „Ние не пос­та­вя­ме въп­ро­са за сек­рет­ност­та! Взе­ме­те бро­шу­ра­та, раз­г­ле­дай­те я и са­мо си дай­те мне­ни­е­то.“ Аз ве­че се до­се­щах, че то­ва е про­во­ка­ция. Сло­жих бро­шу­ра­та в чан­та­та и за­ча­ках по пъ­тя ня­кой да ми я дръп­не. Ни­що. Приб­рах се из­це­ден от нап­ре­же­ние, сло­жих бро­шу­ра­та под въз­г­лав­ни­ца­та, на сут­рин­та виж­дам, че си е там. Ус­по­ко­их се и я от­во­рих. Как­во бе­ше учуд­ва­не­то ми – там ста­ва­ше ду­ма за Югос­ла­вия след Ти­то. С удив­ле­ние ус­та­но­вих, че не се каз­ва ни­що по­ве­че от то­ва, ко­е­то вся­ка ве­чер слу­шам по чуж­ди­те ра­ди­о­с­тан­ции. Пре­це­них, че то­зи до­ку­мент или е ед­на мис­ти­фи­ка­ция, „ди­не­на ко­ра“ за та­ки­ва ка­то мен, или прос­то тол­ко­ва им раж­да мо­зъ­кът. Днес пред­по­ла­гам, че е ком­би­на­ция и от две­те.

– А как­во ис­ка­ха от Вас?

– Да­дох мне­ние за чис­то тех­но­ло­гич­на­та стра­на, а не по съ­щес­т­во­то на раз­ра­бот­ка­та. А то­ва, ко­е­то ис­ка­ха – ми­на ме­сец и ми пред­ло­жи­ха да под­пи­ша до­ку­мент за па­зе­не на дър­жав­на тай­на и да учас­т­вам в раз­ра­бот­ва­не­то на стра­те­ги­чес­ки кон­цеп­ции. Отка­зах мно­го уч­ти­во. Пос­ле по жъл­ти­те па­ве­та на Со­фия срещ­нах един от те­зи, ко­и­то ос­та­на­ха да ра­бо­тят там, и на­у­чих, че раз­ра­бот­ка­та про­дъл­жа­ва, но ве­че за Бъл­га­рия след То­дор.
Тук в ни­ка­къв слу­чай не е ста­ва­ло въп­рос за за­го­вор, а за план за дейс­т­вие – ако не­що се слу­чи с Жив­ков, да не се из­пус­не власт­та.

Ка­те­го­ри­чен съм: ка­то се има пред­вид, че се ръ­ко­во­де­ше от съ­вет­с­ки въз­пи­та­ни­ци, то­ва е би­ло де­ло на съ­вет­с­ко­то во­ен­но ра­зуз­на­ва­не, ко­е­то е за­ло­жи­ло Бъл­га­рия ка­то ек­с­пе­ри­мен­тал­на ба­за за ней­но­то раз­ви­тие след Жив­ков, как­то и да пре­це­нят евен­ту­а­л­на­та си ре­а­к­ция по-къс­но и да за­па­зят Бъл­га­рия в сво­и­те па­ра­мет­ри.

Ка­те­го­ри­чен съм, че та­зи прог­но­за мно­гок­рат­но е ко­ри­ги­ра­на, как­то го изис­к­ва те­ку­що­то и стра­те­ги­чес­ко­то ко­ри­ги­ра­не по тех­но­ло­гия, но са пра­ве­ни са­мо адап­тив­ни ко­рек­ции. Стра­те­ги­чес­ка­та цел не е про­ме­ня­на, ко­е­то не оз­на­ча­ва ни­що дру­го ос­вен за­паз­ва­не на сис­те­ма­та. Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то мо­же да се мо­ди­фи­ци­ра, е са­мо тран­с­фор­ми­ра­не­то на по­ли­ти­чес­ка­та в ико­но­ми­чес­ка власт, на ко­е­то сме сви­де­те­ли. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние опо­зи­ци­я­та в мо­мен­та по­ма­га на ко­му­нис­ти­те да нап­ра­вят то­зи пре­ход. В то­ва бе­ше и мо­ят ос­но­вен кон­ф­ликт със СДС, а аз съм един от ос­но­ва­те­ли­те му.
След из­ли­за­не­то си от зат­во­ра на 31 ок­том­в­ри 1989 г. за­поч­нах да го­во­ря вед­на­га за та­зи прог­но­за.

– Но поч­ти ни­що не сме чу­ли за то­ва?

– То­га­ва тър­сех жур­на­лис­ти да им раз­ка­жа, но ни­кой не на­пи­са ни­що, стра­ху­вах­те се. Пър­ви­ят жур­на­лист, кой­то ме по­се­ти тук, в до­ма ми, бе­ше пол­с­ки­ят граж­да­нин Вло­дже­мир Пет­ров­с­ки. Да­дох об­шир­но ин­тер­вю на та­зи те­ма. То­ва бе­ше на 11 фев­ру­а­ри 1990 г. Не след дъл­го на­у­чих, че то е на раз­по­ло­же­ние на тай­ни­те ни служ­би. Ето ка­се­та­та с моя и не­го­вия глас. По-къс­но от пол­с­ки жур­на­лис­ти на­у­чих, че Пет­ров­с­ки е на раз­по­ло­же­ние на бъл­гар­с­ки­те тай­ни служ­би. Ин­тер­вю­то, раз­би­ра се, не ви­дя бял свят.

На 18 май 1990 г. по Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“, в ин­тер­вю с Же­ни Ге­о­р­ги­е­ва от­но­во раз­ка­зах, и от­но­во мъл­ча­ние. Мис­ля, че днес Же­лю Же­лев не­о­с­но­ва­тел­но мъл­чи. Мла­де­нов не ре­а­ги­ра, за­що­то той бе­ше то­зи, кой­то пос­та­вя­ше под за­ви­си­мост на Мос­к­ва Бъл­га­рия и из­пъл­ня­ва­ше то­зи план-прог­но­за. Же­лю Же­лев би след­ва­ло да раз­по­ре­ди раз­с­лед­ва­не – има­ло ли е та­къв план, кой­то да пос­та­вя Бъл­га­рия в за­ви­си­мост от чуж­ди си­ли, и да­ли се­га е в ход. За мен то­ва е ос­но­ва­ние да счи­там, че са­ми­ят пре­зи­дент е за­лож­ник на та­зи стра­те­гия или е при­ну­ден да я из­пъл­ня­ва.

– Но то­ва е мно­го се­ри­о­з­но об­ви­не­ние?

– Да, и аз ще се ар­гу­мен­ти­рам. В ед­но ин­тер­вю на жур­на­лис­та Ев­ге­ний Стан­чев от фев­ру­а­ри та­зи го­ди­на се каз­ва, че съ­вет­с­ки­ят пос­ла­ник в Бъл­га­рия Вик­тор Ша­ра­пов е об­съж­дал с То­дор Жив­ков въп­ро­са за то­ва дър­жа­вен гла­ва на Бъл­га­рия да бъ­де имен­но Пе­тър Мла­де­нов. То­ва е на­ру­ше­ние на Ви­е­н­с­ка­та кон­вен­ция за дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния. Оп­ре­де­ля­не­то на бъ­де­щия дър­жа­вен гла­ва от пред­с­та­ви­тел на чуж­да дър­жа­ва е акт на вме­ша­тел­с­т­во във вът­реш­ни­те ра­бо­ти на Бъл­га­рия. То­дор Жив­ков не обя­ви Вик­тор Ша­ра­пов за „пер­со­на нон гра­та“, а е бил длъ­жен да го нап­ра­ви. Но въпросът е дали сега новият президент трябва да остави нещата. Той не са­мо че не е обя­вил Вик­тор Ша­ра­пов за „пер­со­на нон гра­та“, но до­ри е за­па­зил тра­ди­ци­я­та, ус­та­но­ве­на от То­дор Жив­ков по от­но­ше­ние на съ­вет­с­кия пос­ла­ник у нас. То­ва е ка­зал са­ми­ят Вик­тор Ша­ра­пов и е пуб­ли­ку­ва­на не­го­ва­та бла­го­дар­ност към г‑н Же­лев за то­ва, че е за­па­зе­на тра­ди­ци­я­та след вся­ко по­се­ще­ние на съ­вет­с­кия пос­ла­ник в Мос­к­ва и зав­ръ­ща­не­то му в Со­фия да бъ­де при­е­ман от дър­жав­ния гла­ва на Бъл­га­рия. Как­во оз­на­ча­ва то­ва?
Аз сно­щи (23.04) в изяв­ле­ни­е­то си пред пар­ла­мен­та спо­ме­нах, че всич­ко, ко­е­то ста­ва там, и кон­к­рет­но фар­сът с до­си­е­та­та, е са­мо де­тайл от то­зи план-прог­но­за.

– Да, ако без­п­рис­т­рас­т­но наб­лю­да­ва от­с­т­ра­ни, чо­век би се въз­хи­тил от съ­вър­ше­ния сце­на­рий и ве­че до­ри не е труд­но да се пред­виж­дат след­ва­щи­те хо­до­ве, за­що­то по схе­ма­та те след­ват ло­гич­но.

– Цел­та на иг­ра­та с до­си­е­та­та и с мно­го дру­ги не­ща е да се из­х­вър­лят зад бор­да оне­зи опо­зи­ци­о­не­ри, ко­и­то тег­лят стра­на­та към ли­бе­рал­но де­мок­ра­ти­зи­ра­не и да ос­та­нат са­мо ле­ви­ча­ри­те, ко­и­то са в рам­ки­те на пе­рес­т­рой­ка­та, за­ло­же­на в план-прог­но­за­та, кой­то пред­с­тав­ля­ва тран­с­фор­ми­ра­не на по­ли­ти­чес­ка­та в ико­но­ми­чес­ка власт. В спи­съ­ка фи­гу­ри­рат име­на­та на хо­ра, чрез ко­и­то да бъ­дат оне­ви­не­ни ви­нов­ни­те, хо­ра­та да ка­жат „Сти­га, да зат­во­рим та­зи стра­ни­ца“.

Аз нас­то­я­вам ку­ти­я­та да бъ­де от­во­ре­на из­ця­ло. Всич­ко да бъ­де пуб­лич­но дос­то­я­ние, все­ки да мо­же да че­те, да пи­та, съ­о­т­вет­но и да обяс­ня­ва. А там, къ­де­то има съм­не­ния за ма­ни­пу­ла­ция и фал­ши­фи­ка­ция, а ДС е стра­хо­тен майс­тор на фал­ши­фи­ка­ции, там да вле­зе вед­на­га в си­ла про­ку­ра­ту­ра­та и да бъ­дат съ­де­ни как­то до­нос­ни­ци­те, та­ка и про­фе­си­о­нал­ни­те ма­ни­пу­ла­то­ри и оне­зи, ко­и­то са пос­та­вя­ли стра­на­та в за­ви­си­мост от чуж­ди си­ли.

– И Ва­ше­то име се спря­га в спи­съ­ка на до­нос­ни­ци­те.

– При тях ня­ма ни­що слу­чай­но. Те уме­ят да из­пол­з­ват мо­зъ­ци­те и ако от не­що съм до­во­лен в жи­во­та си, то е, че не мо­жа­ха да ку­пят моя. То­ва ми кос­т­ва­ше мно­го – ед­на пре­въз­ход­на ди­сер­та­ция без ни­как­ва кри­ти­ка не бе­ше за­щи­те­на. Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ед­на пре­въз­ход­на кни­га по по­ли­ти­чес­ко прог­но­зи­ра­не не бе­ше из­да­де­на.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ме раз­де­ли­ха със съп­ру­га­та, ко­я­то мно­го оби­чах. Кос­т­ва­ше ми то­ва, че 13 го­ди­ни не мо­жех да виж­дам си­на си, ко­го­то бо­гот­во­рях.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че в зат­во­ра ми тро­ши­ха кит­ки­те и реб­ра­та, тре­ти­ра­ха ме с хи­ми­ка­ли и по­лу­чих ту­мор на над­бъб­реч­на­та жле­за.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че в ре­зул­тат на жес­ток тор­моз над брат ми той се­га е бо­лен от рак и жи­вее пос­лед­ни­те си дни.
Кос­т­ва­ше ми то­ва, че ко­га­то през 1983 г. ме арес­ту­ва­ха на из­ли­за­не от френ­с­ко­то по­сол­с­т­во, къ­де­то вля­зох, но из­ля­зох без па­кет и ми ка­за­ха, че съм ос­та­вил бом­ба, ба­ба ми по­лу­чи мо­зъ­чен ин­султ и по­чи­на. Два ме­се­ца ме дър­жа­ха в Дър­жав­на си­гур­ност, пос­ле ме пра­ти­ха в луд­ни­ца­та за из­с­лед­ва­не, но нап­ра­вих стра­хо­тен блъф. За­я­вих, че в ня­кол­ко по­сол­с­т­ва съм де­по­зи­рал ме­ди­цин­с­ки из­с­лед­ва­ния, че съм на­пъл­но нор­ма­лен, та­ка че, ако ис­кат, още ут­ре мо­гат да ме обя­вят за луд. Не пос­мя­ха. След ед­на го­ди­на пак ме арес­ту­ва­ха. Го­ди­на и по­ло­ви­на по-къс­но дя­до ми Ян­ко на­у­чил то­ва от „Сво­бод­на Ев­ро­па“ (ро­ди­те­ли­те ми не са пос­ме­ли да му ка­жат ис­ти­на­та) и се­дем дни след по­се­ще­ни­е­то при мен в зат­во­ра е би­ло пог­ре­бе­ни­е­то му.

– Кой ще съ­ди те­зи хо­ра, ще стиг­не ли един вес­т­ник да се пуб­ли­ку­ват име­на­та им?

– Тряб­ва да нап­ра­вим всич­ко въз­мож­но да бъ­дат съ­де­ни. Не тол­ко­ва жес­то­ко, как­то те ни съ­де­ха. Мо­же да са в хо­те­ли-ше­ра­то­ни, но да бъ­дат осъ­де­ни и зак­лю­че­ни!

Ко­га­то из­ля­зох от зат­во­ра, се опи­та­ха да ме пред­с­та­вят ка­то кръ­во­жа­ден пи­рат с нож в ус­та­та. Пос­ле ка­за­ха – да, би­ли са го в зат­во­ра, мръд­нал е не­що. И то­ва не ми­на. Се­га из­ва­ди­ха оръ­жи­е­то – той бе­ше наш чо­век, от­ка­же­те се от не­го, не ви е ну­жен на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на. Но аз ня­ма да мръд­на от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, за­що­то имам на­ме­ре­ние да до­ве­да бор­ба­та, ко­я­то съм под­х­ва­нал, док­рай. С те­зи, ко­и­то са с мен и ми вяр­ват."

[Интервю на Радостина Трайчева във в-к "Подкрепа" бр.18/30.04.-07.05.1991 г., публикувано и на стр.293-297 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

[Fanna]

Публиката чу, даже извъртяха глави, а БА започна да се суети на стола си. На въпроса за осъзнаване и покаяние за терора, един стар руснак изръкопляска. Нямаше някаква особена реакция иначе, но както е приказката "който имаше уши чу, който имаше очи, видя.

[Goussev]

"Журналистът Асен Йорданов получи медийна награда „За свободата и бъдещето на пресата“
[9 окт 2010]

Вчера в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер, бяха връчени наградите Leipzig Media Award. Лауреати тази година са афганският журналист Саид Якуб Ибрахими, датският карикатурист Курт Вестергард и българският разследващ журналист Асен Йорданов."

Някой от живеещите в Германия да знае нещо за събитието?

Защото ние, съществуващите на територията  България и днес, както преди петдесет години, сме принудени да научаваме за такива значими събития единствено от свободните западни медии.

[Милен]

Във Фейсбук от дни се пише активно по темата за медийната награда.

Иво Инджев е дал тук най-информативния репортаж за събитието и за участието на Асен Йорданов в него: http://ivo.bg/2010/10/09/лайпцигски-процес-срещу-деградацият/

[Goussev]

Благодаря на г-н Милен Радев за информацията.

Прочетох превъзходния постинг на г-н Иво Инджев за одисеята на доблестния български журналист Асен Йорданов.

За съжаление не можах да намеря нещо повече във Faceboouk (вероятно поради неопитност).

Всъщност, надявах се един толкова знаменателен (знаков) факт да намери достойно място на страниците на Де_зората - все пак живеете в Германия и сте най-близо до събитието - териториално, политически, емоционално. Но не би...

Николай Гусев

[Anamary]

От репортажа на Иво Инджев:

"В списъка на носителите на наградата са журналисти със световна репутация: убитата преди 4 години Анна Политковская, Роберто Савиано, който има издадена смъртна присъда от италианската „Камора“, хърватския журналист Душан Милюш, който през 2008 г. беше пребит с бухалки и също живее под полицейска защита, Уин Тин, който от 18 години е зад решетките в Миянма.

Носители на приза са също американският разследващ репортер Сеймур Хърш и журналистът от BBC Алън Джонстън, държан 114 дни като заложник в Палестина.

Българският журналист от Нова телевизия Васил Иванов, пред чийто дом през 2006 г. беше взривена бомба също е носител на Leipzig Media Award."

в. "Дневник":



Йорданов с почетния приз за журналисти,
които се излагат на риск заради свободата на словото.
Фотограф: www.leipziger-medienstiftung.de

[Goussev]

Направих си труда да проуча какво е отражението на това събитие (номинирането и награждаването на българския разследващ журналист Асен Йорданов с изключително престижния Европейски "Пулицър" - "Leipzig Media Award") в българските медии (у нас и по света).

Оказа се, че отзвукът е ...мълчание. Дали се е проявил онзи исконен демон на завистта (на забравилите 10-та заповед на Бога), описан от Елин Пелин, или пък е нещо много по-дълбоко и къде-къде по страшно? Мълчанието, само по себеси, е достатъчно красноречиво (Dum tacit, clamat!).

В същото време в Германия темата не слиза от медиите - наравно с тази за 20-годишния юбилей от обединението на държавата. Не и в българските медии в Германия...

Ще се опитам да кача хипервръзката на интервюто с г-н Асен Йорданов, дадено пред г-н Петър Стаматов - собственик на американската българска електронна медия EuroChicago (с изричното съгласие на интервюиращия):  

http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2010/10/Assen_Yordanov_2010d.mp3

Все пак de_zorata.de е и българска медия... и току-виж и тя си направила труда да вземе (и публикува) интервю с нашия достоен сънародник?

[Вихрен Чернокожев]

http://www.focus-news.net/?id=f16088

Красимир Райдовски: Благодаря на Методи, че не спомена за Държавна сигурност.
Методи Андреев: Не, те са твои колеги, но ти не си от тях.
Красимир Райдовски: Няма значение. Но ако говорим за Държавна сигурност, вчера наблюдавах как пристигна Меркел в България. Знаеш ли кой целуна ръка на Меркел? Пак Държавна сигурност - Борето Попов, който е шеф на правителствения ВИП.

Краят на това интервю е достатъчно показателен колко болезнено прав е Асен Йорданов, когато изрича:

"България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден".

Ярко демонстрираната подкрепа на Меркел за Борисов, старателното поддържане на мита, че бил десен политик, май е на принципа: "Ела зло, че без теб по-зло!"

[Милен]

господин гусев, който ме познава знае, че повечето време съм спокоен човек, но от постоянните ви намеци и препоръки за какво трябвало и как да пише "де зората" почвам, откровено казано, да се дразня.

не знам какво си представяте под "де зората"? от една страна това е форум - в него всеки регистриран участник може да пише когато и каквото си пожеоае и тук не съм срещал досега таиква настоятелни искания на някого към другиго да пише това или онова.

от друга страна съществува и портал "де зората", в който един единствен, сам човек публикува свои текстове и преводи за четене от извънфорумното интернет-общество и където и вторият админ допълнително според времето си добавя различни свои или чужди текстове, които той е счел за подходящи.

и на едното и на другото място - говоря за себе си - публикувам това, което в един или друг момент се е родило като текст на компютъра ми или което съм счел за интересно да се преведе на български за всеобщо обозрение.

не знаейки моето времево и работно натоварване, друг вид ангажименти и обвръзки, не мисля, че е най-уместно да настоявате и едва ли не да търсите сметка защо "де зората" не била взела отношение по това или не била публикувала онова или даже защо не била интервюирала този или онзи, намиращ се вероятно на стотици или хиляди километра от компютъра на "де зората".

бъдете сигурен, че - без да кажа голяма дума - и това, което се прави досега, силно изчерпва като натоварване физическите възможности на един средностатистически хомо сапиенс.

лично аз бих бил по-спокоен ако не ми се натяква постоянно между и над редовете какво още е трябвало и не съм свършил. тефтерът със запланувани и чакащи осъществяване собствени проекти е и така достатъчно пълен, уверявам ви.

една препоръка от мен: гледайте по-позитивно на "де зората". бъдете доволен и на това което се появява отвреме на време (стига то като съдържание да ви импонира) и не се жалвайте за онова, което го няма, защото тази втората категория по дефолт е почти толкова обширна колкото Вселената, та май даже се и разширява като нея...

[Goussev]

една препоръка от мен: гледайте по-позитивно на "де зората". бъдете доволен и на това което се появява отвреме на време (стига то като съдържание да ви импонира) и не се жалвайте за онова, което го няма, защото тази втората категория по дефолт е почти толкова обширна колкото Вселената, та май даже се и разширява като нея...

Уважаеми г-н Радев,

Винаги с респект съм се отнасял към де_зората, към нейните администратори и автори. Не би могло и да бъде другояче - те споделят мисли и идеи, твърде близки до темите, които и мен ме вълнуват (иначе защо ли бих ги чел или вземал отношение по тях?).

Може би си спомняте как започна нашата връзка - още през 2007 г., когато един преследван и днес (на 21 юни 2010 г. беше поредният опит да бъде убит при входа на националната Съдебна палата) български учен-автор на десетки значими книги, юрист, правозащитник, дългогодишен политзатворник на комунизма - стана причина за приятелството ми с де_зората. Доколкото си спомням, тогава лично Вие обявихте този българин за един от строителите на съвременна България.

Що се отнася до конкретния случай с наистина изключителното събитие - присъждането на нашия достоен сънародник г-н Асен Йорданов на такава забележителна награда, каквато е Leipzig Media Award   - ми се стори чудна липсата на реакция от страна на де_зората (още повече, че г-н Асен Йорданов беше в Лайпциг по това време, а не в Бургас - на хиляди километри от Германия - пък и едно телефонно интервю не би отнело кой знае колко време или евроцентове).

Сега ми е ясно - причината е Вашата прекомерна заетост. Разбирам Ви и Ви съчувствувам - същото е и при мен тук, в България - работя по няколко сериозни проекти и си позволявам да напиша нещо в някой уважаван сайт само когато наистина искрено съм развълнуван. Ако това може да бъде извинение ...моля Ви да ме извините.

С респект: Николай Гусев

[chara]

БЪЛГАРИЯ- КОНТРАСТИ, ПАРАДОКСИ И КОМПРОМИСИ

За 20 години България се превърна в страна на спиращи дъха и парализиращи мисълта  контрасти. Член  на престижния клуб на богатите – ЕС,  в някои отношения ние изпреварихме както “новоприсъединените” държави, така и онези от Стара Европа.
Имаме най-много молове на глава от населението, сравнено с останалите членове на клуба – с обща търговска площ  580 000 кв. м. В страната са регистрирани 68 нови автомобила Бентли и над 40 нови Майбах (средната цена на базовите модели  се колебае около 400 000 USD)...

Целият текст тук:
http://pozicii.net/2010/11/balgariya-kontrasti-paradoksi-i-kompromisi/