Готвят "фатален изход" за митрополит Симеон!http://www.blitz.bg/article/16830
Дядо Симеон и преди и сега е недолюбван от колегите си с картончета.
Обмислял се вариантът непокорният Средно- и Западноевропейски владика да бъде примамен на такова „лечение” в София, което да го прати в отвъдното.
На последното заседание на Синода в края на февруари така и не бе решен въпросът „какво да се прави” с уволнения Средно- и Западноевропейски митрополит Симеон, който отказа да се съобрази с волята на събратята си и се окупира в седалището си в Будапеща /с кратко прескачане до любимия си Акрон, щата Охайо, където е присъствал на погребението на престарелия свещеник Христо Христов/.
Стана ясно, че синодалните старци са изпратили писмо до Външно министерство хората на Симеон да не бъдат допускани до сградата на митрополията, вещите на владиката да се изнесат, а всички документи да се изпратят на Светия синод в София. Припомняме, че след разжалването на „тежко болния” дядо Симеон за „и.д.” управляващ на епархията за срок от 6 месеца бе назначен Старозагорският владика Галактион. Той обаче е персона нон грата сред тамошната българска общност, съставена предимно от стари емигранти. Те не могат да се примирят с агентурното минало на владиката и твърдо застават зад своя низвергнат – според тях без основателна причина, дългогодишен пастир.
Междувременно 21 свещеници от епархията под водачеството на митрополит Симеон са взели решение да се присъединят към Вселенската църква. Което на практика означава, че новият разкол, за който „ШОУ” пръв алармира, вече е реалност. Усилията на групата около Галактион засега удрят на камък, тъй като дипломатите ни в чужбина нямали никакво намерение да си развалят отношенията с българската емигрантска общност и да предизвикват скандал.
До момента Старозагорският владика е успял само да назначи нов протосингел на епархията – епископ Климент, но не защото е убеден в неговите качества, а с цел рекет. Знайно е, че Климент е недолюбван от нашенските расоносци заради изключително топлите си отношения с Ватикана, към който щедро раздаващият архонтски титли дадо Галактион се е устремил с цялата си душа и сърце. Новият протосингел на Средно- и Западноевропейската епархия вече се размина с митрополитската катедра и ако не бе приел офертата на Галактион,
трябваше да се върне в дивия балкански манастир
и никога повече да не види свят. Естествено е, че здравият разум на Божия служител е надделял и той е кандисал да стане маша в ръцете на „зама” на дядо Симеон. Пък каквото сабя покаже!
„След като владиците не одобриха идеята за предсрочен избор за митрополит на мястото на Симеон, изходът от патовата ситуация е само един – биологическият. Тоест, всички във висшия клир ще въздъхнат с облекчение, ако владиката Симеон предаде Богу дух. Но понеже и той като патриарх Максим явно е от породата на „вечните хора”, тайно се обмисля да му бъде приложен вариантът на покойния Нюйорскски митрополит Андрей Велички.
В началото на 70-те години той бе привикан /или по-точно – упоен и отвлечен от хора на ДС/ в София и настанен за „лечение” в Правителствена болница, без да има никакви сериозни здравословни проблеми. Само 10-ина дни по-късно Велички издъхва - уж от бъбречна недостатъчност, но се говори, че е бил отровен.
Същите „наказателни медицински мерки” биха могли да се приложат и към непослушния дядо Симеон, който се превърна в огромна пречка за интересите на своите колеги”, издават вещи в църковните потайности. Най-прясната засега мълва обаче сочи като евентуален наследник на Симеон архимандрит Йоан Стайков, който в момента служи в столичния храм-паметник „Александър Невски”.
Навръх големия празник Сирни Заговезни, вместо да си дадат взаимно опрощение, родните йереи отново се хванаха за брадите и по друг повод. Причината за новия скандал е официалното „донесение” на Сливенския митрополит Йоаникий до Синода, че неговият колега – дядо Неофит, не купувал свещи от свещоливницата в „Илиянци” и по този начин не внасял лептата на своята епархия към църковния бюджет.
Подобно прегрешение се наказва много строго – с отнемане на сан.
Разбира се, Русенският владика веднага контрира, че свещите му били доставяни от синодалната свещоливница в Пловдив. Предстои дядо Максим да разгледа съответните документи и да се произнесе по казуса. Но за да не дразни своя „зам.” Неофит, а и за да вкара всички мераклии за “бялото було” в кюпа, патриархът е обявил, че ще назначи ревизия на епархиите в цялата страна. Така главата на БПЦ показва на онези, които се опитват чрез интригата да разклатят трона му, че още владее положението и те са в ръцете му. Затова, щат, не щат, трябва да продължават да му играят по свирката. Още повече, че според нашите информатори от клира разминавания имало във финансовите отчети на всички митрополити.
Кой прав, кой крив е трудно да се отговори в създалата се ситуация, тъй като синодалната клюка носи, че повечето владици и игумените на големите манастири пазаруват свещи от нароилите си като гъби след дъжд частни свещоливници. Купуват ги на ниска цена, а след това ги търгуват с двойна и тройна надценка.
„От няколко месеца вече се намират и свещи на черно с печат на Синода, за да се знае, че уж са закупени от свещоливницата в „Илиянци” – практика, въведена преди години от дядо Натанаил”, разкриват свещеници в час с далаверата.
Осведомени твърдят, че атаката на Йоаникий срещу Неофит, който го смени като наместник на Максим, има своята предистория. Злобният и завистлив Сливенски митрополит не можал да преглътне горчивия хап и
се зарекъл всячески да пречи на Неофит с прозрачната цел да го омаскари и да върне предишното статукво.
Дядо Йоаникий имал и друга причина да не долюбва главата на Русенска епархия. При неотдавнашната пресявка на кандидатите за поста на покойния Силистренски владика Иларион, дядо Неофит отказал да лансира протежето на Йоаникий – Провадски епископ Игнатий, шеф на българското църковно подворие в Москва, който според всички БГ духовници бил едно „голямо недоразумение”.
На неотдавнашните заседания на Синода като пълноправен член за пръв път е присъствал и новоизбраният Силистренски митрополит Амвросий, който учудващо бързо оздравя и веднага се захвана да ревизира епархията си. Предстои скоро за крайдунавския град да потегли и бившият разколнически архимандрит Флавиан, верен духовен син /каквото и да означава това/ на Амвросий. Очакванията са Флавиан да стане дясна ръка на „нежния” дядо владика и двамата да се опитат да подрежат крилата на вездесъщия протосингел на Силистренска епархия – „попа феодал” Добри Чаков. Говори се още, че Флавиан щял да вземе със себе си и своята властна майка, която щяла да сложи ред в епархийските дела.
И друго събитие се очертава на хоризонта - отстраняването на скандалния игумен на Троянския манастир – Теодосий, срещу когото група обидени от него инвалиди заведе дело за дискриминация. Отецът бил сигурен, че мястото му ще изстине, и вече е заделил солидна сума, за да си построи частен манастир край Велико Търново, откъдето е родом. С него щял да си тръгне и помощникът му - йеромонах Кирил, известен в гейсредите и като Гергина. В клира се шушука, че Синодът е настръхнал и срещу решението на Теодосий да ръкоположи любимеца си за архимандрит въпреки крайно недостатъчния му калугерски „стаж”.
Богомил СЕРАФИМОВ
..............................
ДС имала пръст и в полукриминалното отзоваване на Симеон от Америка през 1978,
разкри наскоро историкът Момчил Методиев.
Тогава, пише Методиев, се провежда най-важното събитие в историята на българската църковна общност в Америка през комунистическия период. Това е посещението на българска църковна делегация, водена от патриарх Максим, в която са включени също митрополитите Панкратий Старозагорски, Филарет Видински, Калиник Врачански, протодякон Васил Велянов и проф. Тодор Събев.
Посещението е следено под лупа от Държавна сигурност, в чиито архиви се съдържат донесения на двама от членовете на делегацията – агентите БОЙКО и ДАМЯНОВ, както и обобщителният доклад на Шесто управление на ДС. „Един от преките резултати от тази бюрократична активност, твърди историкът, е полукриминалното отзоваване от Америка на Главиницкия епископ Симеон” /бъдещ Средно- и Западноевропейски митрополит Симеон, който по това време управлява Акронската епархия в щата Охайо – б.р./.
За разлика от официалната информация до външния министър Петър Младенов, която той препраща на Тодор Живков, поверителният доклад, подписан от всички членове на делегацията, започва по доста конспиративен начин – с изявеното желание на духовниците да споделят „строго поверително още някои констатации, критични оценки и идеи за подобряване състоянието на църковните ни общини”.
Централно място заема внезапният обрат в отношението към епископ Симеон, обвинен, че поддържа „постоянна връзка” с реакционната емиграция. Със симпатия към „вражеските емигранти” се обяснява и фактът, че той е кандидатствал и е получил американско гражданство. В този доклад дори се твърди, че епископ Симеон негласно, но достатъчно ясно подкрепя тежнението на част от общините в Акронска епархия към Православната църква на Америка /ПЦА/.
В заключение докладът предлага отзоваването и на Симеон, и на главата на Нюйоркска епархия, като особено остро е отношението към Симеон.
„Години наред у нас бе гласувано пълно доверие на архимандрит, по-късно епископ Симеон. Всячески му се помагаше. За съжаление, сега мнозина /в това число и ние/ изразяват разочарование от него и констатират, че са с излъгани надежди. Би било полезно – с такт и умение – да се уреди завръщането на епископ Симеон в родината… Своевременно да се подбере подходящо лице за „управляващ Акронска епархия”.
Недоволството срещу епископ Симеон е подсилено и от докладната записка на програмния директор на БНР по това време Румен Попов /бивш съпруг на лявата депутатка и лична пиарка на Иво Карамански Клара Маринова/, пътувал заедно с делегацията. Той остро критикува цялата организация на посещението от страна на епископ Симеон, обвинен в проамерикански и антибългарски пристрастия.
Особено злостни критики по адрес на Симеон изразява в оценката до водещия си офицер Иван Димитров /тогава един от началниците на Шесто управление/, агент БОЙКО. Зад този псевдоним се крие най-приближеният до властта в този момент митрополит – Панкратий Старозагорски, вербуван от ДС на 24 юни 1971 г. Въпреки че като цяло окачествява посещението като „празник”, той дава израз на крайно отрицателното си мнение за Симеон, който според него е успял да отчужди емиграцията.
Въз основа на всички тези данни на 30 ноември 1978 г. шефът на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов изготвя обобщен доклад за визитата, в който обект на основната критика е Главиницки епископ Симеон, подозиран, че работи за американските тайни служби.
Съдбата на Симеон е решена на проведените на 12 и 16 декември 1978 г. заседания в Комитета по църковни въпроси. На тях присъстват председателят на комитета Любен Попов, шефът на отдел /и генерал от ДС/ Христо Маринчев, вуйчо на настоящия Варненски владика Кирил, главният секретар на Славянския комитет Иван Николов, Антон Мусаков, по това време зам.-началник на Шесто управление на ДС, Петър Петров, също служител на ДС, и Румен Тошков /тогава служител в българското посолство във Вашингтон/. На второто заседание присъства и Любен Гоцев в качеството му на шеф на отдел за Западна Европа и Америка в МВнР. Най-активни в очернянето на епископа са представителите на ДС, които направо искат главата му. Най-крайно е становището на Петър Петров: „Моето дълбоко мнение по отношение на Симеон е, че той е минал в услуга на чуждите разузнавателни служби. Този човек с неговото поведение, с неговите действия е един мръсник”.
В съответствие с взетите решения Симеон е задържан в България и повече никога не се завръща в Америка като глава на Акронската епархия. Неговото „изчезване” в следващите месеци поражда множество слухове, а най-накрая привлича интереса и на американската държава. На 18 април 1979 г. посланик Реймънд Гартхоф провежда специална среща по този въпрос с Любен Гоцев в Министерството на външните работи.
През май същата година на прием в посолството на Чехословакия Гоцев дава следния отговор на американския посланик: „Епископ Симеон е получил сърдечни смущения, което е наложило да му се окаже медицинска помощ и да остане на лечение в НР България. Същият продължава своето лечение и почивка”.
По-късно за управляващ на Акронска епархия е изпратен главният секретар на Синода епископ Дометиан /сегашният Видински митрополит/, който обаче има същата участ като Симеон – след унищожителен доклад на агент БОЙКО за неговата дейност и той е отзован в България.